– Бива.
– На твоята планета хората се избиват да станат телевизионни звезди, а на теб късметът ти дойде отгоре.
– Вярно че от горе, но не той дойде, а някой насила ме отмъкна.
– Хайде, хайде… Знам, че си бил войник в поделение 25070, в инженерно-свързочни войски. Монтирал си понтони. Не разбра ли там, че „можело, щом се наложело“. Нещата в живота не избираме ние.
– А теб насила ли те накараха да шпионираш по цяла вселена? Хайде холан!
За няколко секунди машината-преводач превключи на турски, но бързо се поправи, като разбра, че „холан“ не е турска дума. Августин забеляза, че когато превеждаше с Разузнавача, машината си налагаше прекомерна строгост. Ако можеше да се различи кое от многото неща по туловището са очите на тъмнолилавия в момента, гражданинът на Мездра може би щеше да разбере какво точно изпитва онзи отсреща. Извънземният попита спокойно:
– Да оставим тези приказки. Кажи ми, искаш ли да се разхождаш по земята?
– Ще ме върнеш долу?
– Не, просто ще материализирам твой двойник, който ще слиза долу.
– А аз?
– И ти, и той ще съществувате едновременно – ти горе, той – долу. Ще мислите и решавате заедно.
Само час с кола се стигаше от Мездра до Карлуково, където лекуват болните духом и посредникът на цивилизациите знаеше това-онова.
– Какво, ще изпадна в раздвояване на личността?
– Раздвоение. Но ще си бъдеш едно цяло. Нали и вашият господ съществува три в едно.
– Внимавай с господа! Вие може да нямате никакъв?..
– Напротив, при Абсолютните съществува набор от 18312 богове, посочени в каталог… Няма да ти кажа номера… Утвърден е от Абсолютното командване и е задължителен за вярване. Само трябва да си избереш сред тях бог и да се регистрираш. По нашите системи процедурата заема не повече от година и шест месеца. Но, остави това. Искаш ли да слизаш долу?
– Искам, разбира се, но цялата земя знае, че няма безплатен обяд…
– Ще ни помагаш за това, за което говорихте с Дипломатическия агент – за Бастет.
Августин помисли: „Аха, комбина!“ и кимна мълчешком – нещо между да и не. Разузнавачът го прие за да, защото, все едно, земният нямаше избор. Знаеше го и пазачът на прелез.
– Имам едно условие, без за да го изпълниш приеми, че отговорът ми е „Не.“ Не ща никакви двойници. Вяра ли ми нямаш? Че ще духна!? Пращаш ме долу както съм си!
При този Августинов взрив разузнавачът се замисли и отговори:
– Добре. Но както знаеш, няма пълно щастие. Ще слизаш самия ти, но с друго лице, за нас е лесно. Няма как, иначе ще те познаят.
Това не го разбирам, струва ми се гадно, но казва: „Да.“ Няма начин.
* * *
Май много щяха да му дойдат две срещи днес, но не той избираше. Меко и любезно в стаята му влезе Вдъхващият доброта. Августин си помисли, че пак нещо е сгафил и трябва да го профилактират или че Вдъхващият имаше нужда да се откъсне малко от сънародниците си и да си каже една добра дума с някого.
– Здравей, приятелю, как я караш?
„Дали нямат каталог и за обръщенията и това е след първите две?“ – помисли си Августин.
– Здравей, скъпи гостенино на Земята. Добре ли върви мисията?
Той трябваше да покаже, че е достатъчно наситен с доброта, така че би могло да му се вдъхва по-малко.
– Даже отлично върви! Усещам, че земните жители ни имат доверие и че с тях изпитваме взаимно уважение.
Землянинът замълча, защото мислеше: „Доверие. Уважение. Вятър!.. Лъже като политик.“
– Да – каза той, – радвам се, че помагам за това.
