БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД - страница 3



Формата за осъществяване на контакта (отговорник Комуникационният експерт) определя: „Двустранна връзка чрез посредник – специално подбран (най-подходящият) планетен жител. В пряк разговор той трябва да приема заявленията, мненията и въпросите на земляните и да ги препраща към чуждоземците. Те от своя страна отговарят или не, откликват или не, понякога питат или не. Всичко това се реализира чрез най-популярната и привлекателна медия на цивилизацията. Такова е правилото. За земята масовият комуникационен магнит се оказа телевизията. Само на няколко от планети местните не се интересуваха от този контакт, избраният посредник остана без мисия и безславно го прибраха. Технологично (отговорник Целокупният технически отговорник) създадоха елементарен канал: от станцията се осигуряваше телевизионна връзка със земята, като във всяко място на планетата приемни устройства можеха да се насочат към няколкостотин точки в стратосферата, да получат сигнал от извънземното студио и да го разпространят чрез наземните мрежи.

* * *

Влиза едно от съществата. Просва се на пода и започна да издава стържещи звуци. Някъде от стената се измъква превеждащата машина. С привличащ женски глас на нещо като български съобщава смисъла на казаното. Опитвам в главата си да го преведа на нашия език още веднъж и що-годе успявам.

– Здравей, моята длъжност е Вдъхващ доброта.

Мълча и гледам, но става глупаво. Туловището му е в бледолилав цвят. Те са като лазери на концерт! Отговарям:

– Вече знаеш как се казвам.

– Знам всичко за теб.

Не излезе много добро, но поне е искрено.

– Дали преводачът не греши – казвам, – дали не си искал да кажеш главен счетоводител или началник смяна?

Преводачът засветва в заплашително оранжево.

– Не, а именно Вдъхващ добрата: „вдъхвам“ и „доброта“.

– Е па, как става това? – казвам аз, като се сещам за какви ли не спорове в кръчмата. Веднъж дълго се драхме за това кое е по-лесно да се направи – от добрия лош или от лошия добър. Спечели братовчеда с това, че и двете са невъзможни. Той най-много беше пил.

– Всяко нещо – подхвана Вдъхващият, – става по-добро, ако се върши с доброта.

– Ние сума ти религии имаме – отвръщам, – дето само това повтарят: добро и любов, пък земята не е рай. Все още – добавям за авторитет на нашата цивилизация. – Но няма значение, защо си при мен?

Бледолилавият леко преминава в нещо червеникаво.

– Необходим си ни, а ще бъдеш нужен и на своята планета, но за тази задача трябва да имаш доброта, за да си истински посредник. А ти още не си такъв – проскриптява червеникавият и машината чаровно пренася до мен благите му мисли.

– Много съм си такъв. А в това за посредника сигурен ли си?

– Тук съм да поясня кротко, че ти печелиш великата чест да водиш разговора между цивилизацията на Абсолютните и земните жители.

Това за Абсолютните го оставям за по-нататък и мисля за „ти печелиш“. Сещам се колко старци в града научиха по телефоните, че в лотария „печелят“ суперсмарт телевизори и понеже не знаеха какво значи това, притесняваха се дали екраните ще могат да минат през вратата или прозореца. След като даваха или превеждаха някому 200–300 лева за съдействие при получаването, разбираха, че притеснението им е било излишно, но откраднатите пари не са им били в повече. Та и аз печеля велика чест, ама…

– За новата ти задача трябва да успокоиш гнева си – продължава легналият.