БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД - страница 4

– Знаеш ти какво е гняв! – този път гневно избухнах. – Теб да те задигнат бандитски от работното място няма ли да побеснееш. Ти отговарял ли си за прелез!?

Казва, че не е и че работното му място въобще не е в Сферата тук, но при някаква реорганизация… И разсъдливо продължава:

– Задачата ми е да предпазвам контактьорите от нервни движения.

– По-добре ми поясни какъв контактьор съм аз и шибан посредник. Не си ли научил, че на земята нервни движения се предпазват с нервни движения, а не като теб – с проповеди.

Чуждоземецът веднага приема идеята и като се надига – нещо като седнал – приема цвета на гнила мушмула и започва да бълва такива думи, изрази и цели изречения, че превеждащата машина видимо се превключва към специален словесен масив за по-рядко ползване, с наложени ограничения, при нужда.

От уважение към прилагането на посочената земна практика или към изключителните му езикови познания, аз се притаявам, свивам нервните си движения и това ми личи.

Той е доволен. Пък може да е тя? Чак сега се усещам…

* * *

В осем часа вечерта по Гринуич абсолютно всички телевизионни програми на земята бяха прекъснати едновременно. Появи се снимка от една чужда планета. На екрана безлично стоеше хибрид между картина на Миро и на Шишкин – гора от метални кристали и стичащи се по тях обилни слюнки. По-късно специалистите оприличаха това на класическа реклама по български телевизии. Липсваше само звук от отделяне на газове или подробен разказ за други интимности. С този старт започна сценарият на Културния представител. Той избра за начало обръщението към земляните да бъде на английски език. Още на другия ден по този повод войнствено се активираха стотици движения срещу безочливото решение на извънземните и в защита на редките земни езици. Най-активни срещу тази въпиеща несправедливост бяха десетимата възрастни от южноафриканския Национален парк "Гемсбок" в Калахари, единствените които говорят койсанския език, характерен със своите цъкащи съгласни звуци. Първата дума на този исторически във вселенски план контакт се оказа „тъкмо“. Сериозен, школуван сякаш в американско радио глас, заговори: „Тъкмо сега виждате снимка от най-голямата планета с цивилизацията на Абсолютните.“ Текста написа Културният представител и много се гордееше с него. Превеждащата машина, с таланта си, също даваше своя принос. „Това е мястото, откъдето идваме ние, вашите гости. Тук сме с най-приятелско и обичливо желание да се запознаем и да се уважаваме един към друг.“ В потвърждение гласът съобщи, че гостите са прекъснали повсеместно телевизионното гледане на земните жители, за да съобщят какво трябва да стане. Всяка телевизия може да приема сигнал от стотиците точки, чиито координати са: ….. След час изреждане щастливото човечество научи, че срещите ще започнат утре по същото време и че гигантският контакт на двете цивилизации ще се осъществи с посредничеството на българския гражданин Августин Домашефски на български език. Кристалите с течащата слуз изчезнаха от екрана и програмите на телевизиите се възстановиха.

С времето най-елитните български социолози просторно щяха да разясняват „Какво се случи?“, но засега се изясни само следното. Над половината от човечеството не можа да види на живо началото на тази епохална връзка, защото спеше, тръгваше за работа или просто не седеше пред телевизорите. Но явно Абсолютните също са телевизионна цивилизация и, следвайки Инструкциите, бяха приели именно тази концепция за общуване. Всички, които дремеха пред екраните си, казаха на своите езици: „Айде стига, бе!“, тоест – това е номер на телевизионни хакери или решение на тъповат рекламист. Когато разбраха, че е повсеместно из планетата, го промениха на „Айдее…“, което носеше нюанси според културните особености. До едно кметствата по света заявиха, че нямат нищо общо с инцидента, нито една полицейска служба не можеше да отговори на милионите запитвания, учените бяха на месеци и години от хипотезите и техните проверки. За правителствата такова нещо не се беше случвало. Само хиляди опозиционни партии направиха изявления, че „при такова управление в страната, могат да стават само такива безсмислени неща и нищо добро за населението“. Двайсет и четири часа човечеството се правеше, че нищо не е видяло и чуло, чакаше и това чудо да се размине. Само дузина телевизионни програми по света решиха да яхнат късмета, ако всичко е наистина. Те използваха времето, насочиха се към посочените точки в стратосферата и останаха почти стреснати, когато получиха сигнал – същата позната вече снимка, съпроводена от симфония на Малер. В случая тези идея даде не Културният представител, а Комуникационният експерт, чиито машини бяха изчислили, че тази музика е най-подхождаща за качествен телевизионен пренос.