БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД - страница 6
Всеки професор по журналистика би оценил високо това въведение, най-вече с неговата краткост и с бързото влизане в темата. Проблемът идваше от това, че човечеството нямаше готовност с въпроси. Само две телевизии, включени в линията, чакаха готови за обратна връзка, другите не бяха планирали създаването на елементарните технически възможности да я приложат. Едната от двете се оказа българска, защото „наше куче лошо няма“, а другата – от Сомалия, тъй като двама-трима местни лекари и инженери бяха завършили в България и поназнайваха езика. Първи се включиха сомалийците. От студиото им журналист попита какво мислят извънземните за воюващите сили в Сомалия, Августин помоли чуждоземните да отговорят и те го сториха, като казаха нещо в смисъл, че въобще не мислят за това. Не само защото е учил журналистика в България, сомалиецът се оказа телевизионен професионалист. Затова веднага атакува Августин, че той и съдружниците му-абсолютисти също както ООН пренебрегват страната му и пречат на възходящото ѝ развитие. При това го направи убедено, обилно ползвайки лексика, придобита в академична България на Малашевския битак. Добил самочувствие от това, че все още не е припаднал, Августин с пронизващ благ поглед понечи набързо да му спусне бариерата на прелеза. Тук за радост помогна цялостният сомалийски народ, който започна да се стреля с калашници от две противоположни страни на студиото, без да се съобразява с височайшето извънземно присъствие. Августин се зарадва, че макар и спасил се, журналистът беше отмъстен.
– Нашите гости от далечния космос и домакини на студиото продължават да очакват връзка с вас.
Това изречение си го намисли и упражняваше и го държеше като спасително за разни случаи. На екрана пред него засия гримът на много известна телевизионна коментаторка от София. Стана му родно, не че я харесваше, ама все пак – известна е. От чуждоземното студио посредникът гледаше на монитора звездата, която десетина минути разясняваше смисъла и значението на връзката между две цивилизации, особено в контекста на световните войни на земята и евроатлантическата същност на България. Още немного време тя тактично подсказваше коя е мракобесната сила в конфликтите, след което (не че се измори) премина към цивилизационния си въпрос. Той се състоеше от сравнително кратък увод-коментар и същина. Същината съдържаше: „Какво е мнението на Абсолютните за парламентарните противоречия в София?“ Този път отговори машината за превод, която каза: „Да.“. Останалото от мнението машината спести поради софтуерно вето върху кръг от изрази, ползвани от извънземните. Коментаторката от София понечи да продължи остро настъпателно, с присъщия ѝ благ характер, когато Августин щастливо прочете на глас, че днешната връзка между две величествени цивилизации приключи. Но няма съвършено блаженство – предстоеше му среща с приготвената от Абсолютните вечеря.
* * *
След този първи контакт човечеството шупна. Сайтовете за мистика и загадки бяха щастливи, че най-после има с какво да заменят всекидневното писане за Девата от Фатима, гроба на Бастет в Странджа, мистериозната смърт на Худини и други подобни, поднасяни като почти неизвестни истории. Всеки софтуер, превеждащ от и на български, светкавично се предлагаше срещу солидно заплащане, чатовете с изкуствени интелекти общуваха на този език с предварително записване и предплата. Стотици български англофони, франкофони и прочее усилено преговаряха за повече пари и безплатни къщи по света. Това наложи нулева година за изучаването на чужди езици в България. Оттатък Атлантика се възбунтуваха, настояваха телевизионните сесии да стават в светлото за тях време. Не знаеха към кого да се обърнат и едно денонощие търсеха адреса на г-н Августин Домашефски от Република България, макар да знаеха, че на временния си адрес над Земята едва ли е регистриран. За часове телевизиите се подготвиха технически. Правителствата по света умно и родолюбиво мълчаха, световните организации – още повече. В кръчмата, където Августин се отбиваше (нерядко), поставиха портрета му между новите и старите календари на ЦСКА и Левски.