БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД - страница 7

* * *

За света времето до следващата среща премина напрегнато, за Августин – тегаво. Не бяха го свързвали с близките му близо месец. Слава Богу, те вече видяха, че е жив, а дали можеха чак толкова да се гордеят? Той вече изпитваше комплексите на прохождащата телевизионна звезда, които много скоро се превръщаха в непоклатима убеденост в собственото висше съвършенство. Извънземните му бяха предоставили филми, музика и книги и почти не се срещаха с него. Смятаха, че колкото по-малко е повлиян от тях, толкова ще бъде по ефективен посредник. Самият Решаващ и разрешаващ измисли това, защото не обичаше да се занимава с никого. В стаята влезе, по-скоро се появи от нищото, Разузнавачът. Беснееше, че първият контакт не открива перспектива за широко поле на неговата дейност. Не че толкова обожаваше занаята си, колкото боготвореше своята кариера. Разузнавачът клекна на колене, условно казано, и доби сивкав цвят. Августин не можеше да знае, че това е „бетонно сиво“ по международната класификация, още по-малко – какво означава това. А Абсолютен в такъв цвята означаваше лукавство.

Моментно сивият застърга с нещо като глас, а машината за превод се вживя в бархетен регистър.

– Познаваш ме, аз съм Разузнавачът. Е, Густи, как е? – знаеше, че така му викат близки и приятели.

– Бива – землянинът остана изчерпателно лаконичен. От срещи с началници знаеше, че такъв мек старт означава тежък финал.

– Вчера се представи добре. Дълго изучавахме вашия свят, но до сега не знаехме, че сте толкова сдържани.

Августин също изучаваше чуждоземците и на момента установи, че престрелката в африканското студио и появата на точно тази коментаторка те приемат за сдържаност. А може би сивият целеше друго?..

– Хората на земята не се втурват току така. Ние играем слабо първо и силно второ полувреме.

Излезе леко агресивно, пък се сети и за мездренския футболен отбор, за който това правило доста често не важеше.

– Ще ми разкажеш ли по-подробно за хората на твоята планета?

– По дяволите, Разузнавач! Та вие сте разучили всичко за нас, какво искаш още. Знаете и кътните ни зъби.

– Да, до минути мога да получа зъболекарския картон на всеки от земята.

– Тогава какво искаш още?

– Искам да разбера за душите на хората.

В удивление земният щеше да падне от кръглата чисто бяла седалка. Вкъщи жена му казваше открито: „Душичката ти ще извадя…“. Замисли се, че тя го прави, защото в душата му има нещо безмерно ценно. Не беше се сетил. Сега извънземният го насочи към това.

– Та вие сте овладели безкрайни космически сили, за вас сме мравки, защо трябва да се занимавате с душите на дребни насекоми?

Не обиди човечеството. Знаеше за високата организация на мравките.

– Работата ми е да се занимавам с всичко. Вие сте първата цивилизация, която си мисли, че има душа. При следващата ни среща ще поговорим за това, както и за останалите шестима на борда на станцията… Ще поговорим… Помислѝ…

В този момент Августин би дал всичко, да разбере мъж или жена е разузнавачът. Мигом осъзна колко е безсмислено. Една висша цивилизация без съмнение е изтрила окончателно разликата. Цивилизованата му евроатлантическа родина вече тръгва по този път.

* * *

До телевизионната емисия никой друг не ме потърси. Пет минути преди началото по говорител някакъв ме подсетиха да се отбия в тоалетната, а минута преди 20.00 по Гринуич, че трябва да седна срещу невидимата камера и скритите екрани. Единият от тях е разделен на стотици сектори, на които се виждат телевизионни студия и разбирам, че са по целия свят. Не ми е ясно само защо си приличат като клонинги. Приятелят ми Драгой спореше, че клонингите не си приличат, но аз твърдях, че са досущ еднакви. Преди да си тръгнем от ресторантчето до Искъра вече не помнехме мненията си, но това как изглеждахме потвърждаваше казаното от мен. На другия екран пише: „ТОВА НЕ ГО ЧЕТИ!!! Августине, говори по-бавно и да ти се разбират думите!“. Тази тактична забележка ме окуражава да не подскоча, когато отново се виждам на земните екрани. (След часове научавам, че във връзката са участвали 1134 телевизии по планетата.)