Мантри за здраве и дълголетие - страница 23

) и ръководен от д-р Ян Остерло, изследвал действието на веществото силденафил цитрат. Препаратът не показал очаквания ефект – намаляване на болестния синдром, и компанията преустановила финансирането на проекта. Изследователите обаче били силно заинтригувани от факта, че участващите в експеримента доброволци категорично отказвали да върнат предоставените им таблетки с изпитвания препарат. В крайна сметка се изяснило, че последният води до силна и продължителна…ерекция, нещо което предизвикало истинска еуфория у мъжката част от участниците.

От този необичаен ефект на силденафил цитрата се заинтересуват трима американски професори – Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад, чиито изследвания се увенчават с истински триумф. Повече от столетие физиолозите се опитват да изяснят механизма на разширението на кръвоносните съдове в човешкия организъм. С изключителна настойчивост се търси веществото – т.нар. „фактор Х”, което играе ключова роля в този механизъм. Не без основание се считало, че разкриването на тази загадка би спомогнало за намиране на ефективно противодействие на най-распространените заболявания – атеросклерозата, инфркта и инсулта.

През 1980г. 82-годишният фармаколог Робърт Фърчгот от университета в Бруклин установи, че ендотелиумът – вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, отделя някаква тайнствена, трудноуловима сигнална молекула, предизвикваща мощен вазодилатационен (съдоразшираващ) ефект. Луис Игнаро от Калифорнийския университет в Лос Анжелис чрез серия блестящи експерименти установи, че тайнственото вещество е…азотен оксид. Ферид Мурад от Тексаския университет в Бостън доказа, че действието на нитроглицерина, добре познато средство срещу сърдечните спазми, също се дължи на азотния оксид, който се получава в резултат на разпадането му в организма. През 1992 г. азотният оксид беше обявен за молекула на годината, а през 1998г. Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад бяха удостоени с Нобелова награда „за откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система”.

Всъщност, упорито битува убеждението, че отличието по-скоро е присъдено за откриването на магическата виагра, а не толкова за ролята на азотния оксид в „сърдечно-съдовите дела”. Защото, трябва откровено да признаем, че силденафил цитратът предизвика невероятен ажиотаж в света, предвид поразителния му ефект в деликатната сфера на мъжката потенция. За кратко време беше доказано, че това вещество блокира действието на ензим, който препятства притока на кръв в мъжкия член. Синтезата на азотен оксид в хода на сексуалната възбуда, оказваща нужния за ерекцията вазодилатационен ефект, обаче си остава единствено грижа на притежателя на последния. Защото силденафил цитратът не продуцира азотен оксид, а само създава нужните условия за неговата изява.

В крайна сметка се оказа, че е екипът на д-р Ян Остерло все пак успява да открие изключително ефективен препарат, който обаче не действа на кръвоносните съдове на сърцето, а на тези на…мъжкия полов член. В наши дни интересът в научните среди към забележителните свойства на азотния оксид е огромен, предвид неговата удивителна роля в човешкия организъм. Ежегодно в света се публикуват над 5000 изследвания в тази вълнуваща област. Последните недвусмислено показват, че азотният оксид оказва мощно вазодилатационно действие и, пряко или косвено, влияе върху всички метаболитни процеси, протичащи в човешкото тяло. Безспорно, една от основните функции на азотния оксид е управлението на артерилното налягане, но наред с това той участва активно в имунната защита, в действието на сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната система, във функциите на мозъка (обучение, запаметяване), стимулира клетъчната липолиза (разграждането на мазнините) и т.н. Вазодилатационният ефект на азотния оксид се отразява изключително благотворно върху организма, благодарение на увеличения приток на кислород и хранителни вещества към клетките. Въпросният ефект е в основата на новата генерация лекарствени средства срещу артериална хипертония (например Небиволол), появили се в началото на настоящия век, чието действие се основава на стимулирането на ендогенната синтеза на азотен оксид.