Мантри за здраве и дълголетие - страница 24

Неотдавна шведски учени от университета в Упсала установиха, че азотният оксид подобрява кръвообращението на стомаха, предотвратявайки развитието на гастрит и язва, противодейства на агресивното действие на аспирина и т.н. В човешкия организъм азотният оксид се синтезира от аминокиселината L-аргинин под действието на т.нар. NO-синтази – ензими, открити от професор Салватор Монкада – хондураско-английски фармаколог.

Твърде любопитен факт е, че за тази ензимна синтеза не е нужен енергиен „спонсор” в лицето на универсалния енергиен източник в човешкия организъм – аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Иначе казано Някой определено се е постарал този процес да протече на всяка цена, дори и при отсъствие на запас от енергия в човешкото тяло. Повод за размисъл дава и фактът, че тази проста молекула с неизброими функции в човешкото тяло е съставена от атомите на двете вещества с най-високо съдържание в атмосферата – азота (75,5% ) и кислорода (23,1%). L-аргининът, изолиран през 1886 г. от швейцарския химик Ернст Шулце, е една от двадесетте изграждащи протеините аминокиселини. Известна е като условно незаменима (за новородените е незаменима). Това означава, че само абсолютно здравият възрастен човек е в състояние да продуцира необходимото на организма количество от тази аминокиселина. А колко са тези абсолютно здрави хора в наши дни?

След 50-годишна възраст по същество синтезата на L-аргинин в организма се преустановява. Иначе казано на практика почти всеки човек изпитва дефицит от тази аминокиселина, която освен в синтезата на азотен оксид участва активно в елиминирането от организма на токсичния амоняк, в синтезата на креатина – аминокиселината, която играе ключова роля в доставянето на енергия към мускулите и нервите, в управлението на когнитивните функции и т.н. Нейни източници са различните видове меса, рибата, млечните продукти, бобовите и житните растения, сусамът, тиквените семки и т.н. Създателят се е застраховал допълнително – освен от L-аргинина човешкият организъм е в състояние да синтезира безценната молекула на азотния оксид и от нитратите и нитритите, постъпващи в организма с растителната храна.

Интересен факт е, че времето на живот на азотния оксид е само 5–6 секунди, през което миниатюрната молекула успява да измине едва 0,003см! За своя тъй кратък живот, благодарение на невероятната си реакционна способност, тя успява да участва в огромен брой процеси и да инициира не по-малко такива. Скорошни изследвания показват, че афинитетът на азотния оксид към хемеглобина е 100 000 пъти по-висок от този на кислорода, поради което има основание да се счита, че той участва в неговатото транспортиране в човешкото тяло. С нарушаването на метаболизма и биосинтезата на азотния оксид са свързани заболяванията артериална хипертония, Алцхаймер и Паркинсон, стенокардия, инфаркт, бронхиална астма, епилепсия, захарен диабет, еректилна дисфункция, невротична депресия и пр.

Неотдавна американски учени, ръководени от д-р Томас Берк откриха във всички части на растението моринда (Morinda citrifolia) (плодове, листа, корени, кора, цветове) наличието на значителни количества от азотен оксид. В земите на Полинезия и Хавайските острови целебното действие на това растение е познато от хилядолетия.

Независимо от невероятния напредък в изясняването на многостранната роля на азотния оксид в човешкия организъм механизмът на редица негови ключови въздействия все още не е достатъчно изяснен, както и пътищата за тяхното управление. Неслучайно в публичното пространство за азотния оксид беше лансирана загадъчната и многообещаваща формулировка – новата пътеводна звезда в медицината.