"Всички добре ли сте?" пръв наруши мълчанието Елиас, гласът му все още леко трепереше от адреналина.
Джейкъб кимна, изправяйки се и отърсвайки ледените парченца от костюма си. "Да… мисля. Какво, по дяволите, беше това?"
"Пазител," отвърна Майкъл, взирайки се в тъмния проход. "Един от многото, предполагам. Криос са защитавали своите тайни добре."
Алиса се приближи до стената, където бе стоял дискът, прокарвайки пръсти по охладените символи. "Тези текстове… те не са просто история или наука. Те са инструкции. Заклинания. Схеми за управление на енергия, която не разбираме." Тя вдигна поглед към Елиас. "Ти беше прав. Това е нещо повече от руини. Това е… живо."
Погледите им се насочиха към новия път – отвор, който не беше просто тунел в леда, а вход към нещо изградено. Ръбовете му бяха гладки, сякаш изрязани с лазер, а отвътре струеше слаба, топла светлина, контрастираща рязко със студа наоколо.
"Да се върнем?" попита Джейкъб с нотка на надежда. "Можем да докладваме. Да поискаме подкрепления, по-добро оборудване."
"И да дадем шанс на онези, които ни следят, да стигнат първи?" контрира Елиас. Той посочи към прохода. "Баща ми е вярвал, че тук има нещо жизненоважно. Нещо, което може да промени всичко. След като видях това," той кимна към мястото, където демонът се бе разпаднал, "съм по-убеден от всякога. Трябва да продължим."
Майкъл кимна бавно. "Енергията отвъд тази врата е… различна. По-концентрирана. По-древна. По-опасна, може би, но и по-значима. Тук е ядрото."
Алиса също се съгласи, любопитството надделя над страха. "Не можем да спрем сега. Трябва да разберем."
С обновена решителност, макар и примесена с предпазливост, те преминаха през портала.
Озоваха се в огромна зала, чиито размери трудно можеха да бъдат обхванати с поглед. Стените не бяха от лед, а от непознат, млечнобял материал, който сякаш излъчваше собствена светлина. Въздухът беше учудващо топъл и свеж, сякаш филтриран. Нямаше стълбове, поддържащи високия таван – архитектурата противоречеше на познатите закони на физиката. Цялото пространство беше изпълнено с тихо, резониращо бръмчене – звукът на спяща сила.
В центъра на залата се издигаше колосална структура. Приличаше на гигантски, многостенен кристал, висок десетки метри, вграден в пода и тавана. Той пулсираше бавно със синя и златна светлина, а бръмченето идваше от него. По повърхността му преминаваха сложни енергийни потоци, видими като светлинни нишки.
"Невероятно…" прошепна Елиас, забравил за миг опасността. "Това трябва да е… източникът на енергия."
"Сърцето на Леда," каза Майкъл с благоговение. "Концентраторът, който Криос са използвали, за да черпят… от всичко. От леда, от земните ядра, може би дори от космоса."
Алиса вече беше до една от стените, покрита с панели, изпъстрени с още по-сложни символи от тези в тунела. "Това е контролна зала! Тези символи… описват потока на енергия, състоянието на… на цялата планета! Има карти… звездни карти!"
Джейкъб оглеждаше структурата с практичния поглед на механик. "Каквото и да е това, то работи. Или поне е в режим на готовност. Погледнете тези кабели," той посочи към дебели снопове, излизащи от основата на кристала и изчезващи в пода. "Те водят някъде."
Докато Алиса се опитваше да разчете контролните панели, а Майкъл медитираше, опитвайки се да "почувства" кристалната структура, Елиас обикаляше около гигантското "Сърце". Той забеляза нещо в основата му – малка вдлъбнатина, идеално оформена да побере…
