Плъзгащият се звук спря точно пред входа на коридора. За миг настана пълна тишина, по-напрегната от воя преди малко. После, от мрака бавно започна да се оформя фигура.
Тя не беше от плът и кръв, нито от лед. Беше съставена от преплетени нишки светлина и сянка, постоянно променяща формата си, но запазвайки общ силует – висок, строен, с нещо като дълги, влачещи се ръкави или крила. Нямаше ясно различими черти, освен две точки от концентрирана, студена светлина там, където би трябвало да са очите. Тези очи се фокусираха върху всеки от тях поред, сякаш сканираха душите им.
Никой не помръдна. Дори Джейкъб не смееше да стреля по нещо толкова нематериално.
Съществото не издаде звук, но в умовете им прозвуча глас – не като думи, а като поток от образи, емоции и чисто знание. Беше древен, безкрайно уморен, но и изпълнен с непоклатима решителност.
* Нарушители. Защо будите Сърцето? Защо търсите това, което бе погребано? *
Гласът беше едновременно въпрос и обвинение. Елиас усети как коленете му омекват под тежестта на менталния контакт.
"Ние… ние сме изследователи," отговори Елиас мислено, опитвайки се да проектира увереност, която не изпитваше. "Търсим знание. Идваме с мир."
Очите на съществото проблеснаха по-ярко. * Мир? Вашата раса познава ли тази дума? Вашето присъствие активира защитите. Вашият свят умира заради собствената ви алчност. Какво знание търсите тук, освен още сила, с която да рушите? *
Потокът от образи показа войни, замърсяване, топящи се ледове – всичко, което Елиас се надяваше да предотврати с мъдростта на Криос.
"Има и други като нас," намеси се Алиса, умът й бързо се адаптира към необичайната комуникация. "Такива, които искат да използват вашите знания за разруха. Сигналът, който беше изпратен… той ще ги доведе тук."
Съществото сякаш се поколеба за миг. Светлинните нишки, от които беше изградено, затрептяха. * Други… Да. Сенките винаги следват светлината. Те са предупредени. Но и вие сте предупредени. *
Изведнъж една от стените на залата промени цвета си, превръщайки се в екран. На него се появи изображение – група хора в подобни термозащитни костюми, но с различни емблеми, които Елиас веднага разпозна. Емблемите на "Хелиос Корп" – безскрупулна мегакорпорация, за която се носеха слухове, че финансира черни проекти и има пръст в много от световните конфликти. Изображението показваше как те пробиват леда с мощни лазери, приближавайки се бързо към местоположението им.
"Те са тук!" извика Джейкъб, виждайки изображението. "Знаели са къде да търсят!"
"Сигналът не беше само аларма," осъзна Елиас с ужас. "Той беше и примамка. Или капан."
Светлинното същество се обърна отново към тях. * Пътят пред вас е двояк. Можете да избягате през мрака,* – то посочи към коридора зад себе си – * където ви очакват още изпитания и забравени истини. Или можете да се изправите срещу своите… сенки. Но знайте, че Сърцето трябва да бъде защитено. На всяка цена. *
Очите му проблеснаха за последен път. *Изборът е ваш. Но времето изтича. *
С тези думи, съществото започна бавно да се разтваря, светлинните му нишки се разсейваха обратно в енергийното поле на залата, оставяйки ги отново сами с пулсиращия кристал, светещия екран, показващ приближаващата заплаха, и черния, приканващ мрак на коридора.
Отвън, далеч над тях, но приближавайки неумолимо, се чуваше новият звук – ревът на машини, пробиващи леда.
