– Те не разбират, Адам – каза Ева една вечер, докато двамата гледаха звездите от обсерваторията на Централното научно командване. – Всички говорят за „използване“ на Ехото, за „контролиране“ на структурата. Това е като мравки, които обсъждат как да впрегнат океана. Ние едва сме зърнали нещо фундаментално, а те вече мислят за оръжия и енергийни източници.
– Такъв е човешкият импулс, Ева – отвърна Адам спокойно. – Да разбереш, да използваш, да контролираш. Нашата задача е да гарантираме, че разбирането идва първо. Затова настоявам следващата мисия да бъде чисто научна, с международен надзор. Без скрити военни или корпоративни интереси.
– Следващата мисия… – В очите на Ева проблесна познатият пламък. – Работя по нещо. Преглеждах отново данните от „Архимед“, най-дълбоките квантови сканирания на структурата около Сириус Б. Има нещо… фино.
– Фино? След като открихме пулса на Вселената, какво може да е по-„фино“?
– Не е в самия сигнал, а в структурата, която го резонира. Има… флуктуации. Микроскопични, почти на границата на статистическия шум, но повтарящи се. Модели в самата енергийна мрежа, които не съответстват на пасивен резонанс. Сякаш… сякаш структурата не просто усилва Ехото, но и… взаимодейства с него по много сложен, почти… целенасочен начин.
Адам се намръщи. – Целенасочен? Мислехме, че не е съзнателна.
– И аз така мисля. Не целенасочен като разумно същество. По-скоро като изключително сложна природна система, която активно поддържа и модулира резонанса. Като жив организъм, който регулира собствения си метаболизъм. Но мащабът… сложността… тя все още намеква за нещо повече от случаен феномен. Дали е невероятно сложен природен процес, или… или артефакт, който функционира по начин, далеч надхвърлящ простото усилване?
Тя вдигна поглед към него, а вълнението в гласа ѝ беше осезаемо. – Трябва да се върнем, Адам. Трябва да изследваме тези флуктуации отблизо. Може би те са ключът към разбирането на произхода и истинската природа на самата структура. Може би Ехото е само началото.
Адам кимна бавно. Знаеше, че този момент ще дойде. Първоначалният шок от откритието отминаваше, заменен от безброй нови въпроси. И отговорът, както винаги, беше там горе, сред звездите.
– Вече се работи по плана, Ева – каза той. – Проект „Резонанс“. Нова флотилия от специализирани сонди, придружени от „Омега“ и още един изследователски кораб. Този път ще разположим дълготрайни сензори, ще се опитаме да картографираме тези флуктуации, да разберем динамиката на структурата.
Той замълча за момент, после добави с по-тих глас: – Но трябва да сме готови. Ако тази структура не е просто пасивен резонатор, ако наистина взаимодейства активно с фундаменталните сили на Вселената… тогава се доближаваме до нещо, което може да е също толкова опасно, колкото и удивително.
Ехото на безкрайността беше разтърсило основите на човешкото знание. Сега, докато първите вълни от откритието заливаха Земята, човечеството се готвеше да се гмурне още по-дълбоко в мистерията, привлечено от фините пулсации в сърцето на структурата около Сириус Б – пулсации, които можеха да се окажат ключ към още по-невероятни разкрития или към неподозирани опасности. Търсенето продължаваше.
Глава 7: Танцът на флуктуациите
Пространството около Сириус Б вече не беше просто точка на картата, а позната, макар и все още дълбоко мистериозна територия. „Омега“, вече ветеран на това странно място, се носеше величествено, но този път не беше сама. До нея, като по-малък, но също толкова решен спътник, стоеше най-новият изследователски кораб на флотата, „Кеплер“, специализиран в дълбочинни енергийни анализи. Между двата гиганта, като рояк високотехнологични насекоми, се разпръскваше флотилия от сонди „Резонанс“ – дванадесет автономни апарата, проектирани специално да картографират и анализират фините флуктуации, открити от Ева.
